Poetry inspired by true Love

Дума подходяща

Търсих дума подходяща за нашата Любов
Исках да създам аз израз нов
Но тя е толкова необятна
И в цялата си прелест, всеобхватна

И теб описвах с думи хиляди и пъстри рими
Заливах те с реки от мисли, жестове неоспорими
Но не се описва, туй що няма описание
Не се рисува, туй що няма образ, а само обаяние

Дишам те като бриз морски
Пия те като поток горски
Храня се от теб като от плодовете на Земята
Чувствам те с реките на душата си излята

Ти си нотите на мойта песен
Златните листа на последната ми есен
Ти си ритъма на моето сърце
И светлината върху моето лице

Ти си Всичко, а сам аз съм нищо
Като божество, вездесъщо
Щом твоята Любов ме заплени
Аз знаех, ще съм твой до сетните си дни

И в другият живот отново ще те имам
Душата си със твоята отново аз ще сливам
И във всички минали животи
Духовете ни танцуват по вечен низ от ноти

И стъпките ни по света времето не ще изтрие
Ще сияят във нощта и нищо не ще ги скрие
И душите заблудени, изгубени и изморени
Ще ни следват и ще бъдат отново преродени

Защото нашата Любов е Вечна
Като вселена безконечна
И ето думата сама роди се
Щом красотата ти в душата ми яви се

pophristov