Poetry inspired by true Love

Огледалото

Да живееш в илюзия, какво е
Да се давиш в ограничения, какво е
Да агонизираш в помията на елементарното си съществуване, какво е
Да оставиш сетивата си да гният, какво е
Да си сляп, какво е
А да не чувстваш, какво е
Цял живот да носиш прекършените си криле, какво е, кажи ми!

Да осъзнаеш, че има и друг свят, какво е
Да помиришеш свободата, какво е
Да усетиш полъха на чуждите криле, какво е
Вкусът на чуждото щастие, горчив е, но колко
Искрата в чуждите очи, ослепителна е, но колко
Любовта на другите, изгаря те, но колко
Да осъзнаеш, че никога не си живял, ужасно е, но колко, кажи ми!

Съжалявам те, човече, и ще страдам, но не за себе си
Аз съм свободен, дори в окови, ще летя с душата си
Ще страдам за теб, жалко окаяно създание
Без път, без цел, живот без съдържание
И сълзите ми не са от болката, която ти ми причини
Душата ми никога на теб не ще се подчини
В облаците не усещаш болка, но за теб е непонятно
Духът ми как се рее в пространство необятно
Сълзите ми за теб горчиво ще се ронят
Защото моите демони до края ще те гонят
И никога не ще намериш ти покой
Ще бродиш цял живот в безкрайния порой
На жалкото си окаяно съществуване
Прекарано в отчаяно преструване

Любовта ми е твоето огледало
В което ти видя лицето си изгнило
И съсирената кръв в очите празни
Прозорец към душа черна и мисли омразни

pophristov