Poetry inspired by true Love

Стихия

В свят спокоен и безличен
Роди се ураган епичен
Мощни ветрове бушуват
Прекършени отломки в този ад танцуват

И порой жесток над земята се излива
Всяка надежда по пътя си убива
Потоп без жал и без предупреждение
От никого не ще дочака изкупление

Могъщи океани зловещо се надигат
Ярост над света безмилостно изливат
И брегове обсипани с чудовища бетонни
Изчезват под вълните непреклонни

С грохот оглушителен Земята се пропуква
И горещата ѝ кръв в недрата забълбуква
Старите ѝ рани прокървяват
Изстинали вулкани наново се взривяват

Безброй души безсмислени и сиви
Облечени в тела безформени и криви
В таз вихрушка ще намерят края
И никога не ще достигнат рая

И след разрухата ужасна
Остава само тишина прекрасна
И този свят опустошен
Ще се възроди във съвършен

Защото вихрите могъщи са нашите тела
Вплетени във танца на страстта
Между душите ни избухна не Любов прекрасна
А Стихия помитаща, яростна, всевластна

pophristov